Отговорите ги знае цяла България
Коментар на Ясен Бояджиев
Както в никакъв случай до момента, битката с корупцията, или по-скоро говоренето за нея, е на път да стане всенародно дело. Или най-малко всепартийно. Всяка от двете най-големи партии си има собствен антикорупционен закон, със собствен вид за обединен антикорупционен орган. И си ги подлагат на „ необятно публично разискване “, популяризират си ги, подлагат на критика си ги, съпоставят си ги и си ги мерят. Вечният спор кой е по-корумпиран като че ли е преместен от разногласието кой (ще) е по-голям герой против корупцията.
Какво става? Може би корупцията ненадейно се е засилила и битката с нея към този момент не търпи отсрочване? Или пък бъдещите „ борци “ внезапно са получили някакво прояснение, прогледнали са и са се ужасили от типа й? Нито едното, нито другото.
И като започнаха едни диспути...
Темата блика от заран до вечер отвред, тъй че, даже и да не е заинтригуван, човек няма метод да не научи кои са главните противоречиви въпроси. Комисия или Агенция за противопоставяне на корупцията? Коя досегашна институция да влезе или да не влезе в новия обединен орган? Кой и по какъв начин да избира (назначава) ръководителя му и членовете му? Да може ли този орган самичък да проверява или единствено ще проучва, ревизира, „ превантира “, предотвратява и открива? Ще подслушва ли или не? Ще приема ли анонимни сигнали или единствено почтително подписани и прошнуровани? Как хем да е самостоятелен, с цел да е ефикасен, хем да е подконтролен, с цел да не се трансформира в инструмент за произвол? Някои даже слагат под въпрос самата идея за сливане под една шапка на толкоз разнообразни институции и функционалности.
В този спор няма нищо неприятно - това са все основни въпроси със комплицирани експертни отговори, а и истината се ражда в конкуренцията на хрумвания. Най-важните въпроси обаче са други и отговорите им не изискват кой знае какви експертни знания.
Най-важните въпроси
Защо при цялото обилие от институции, свързани по един или различен метод с битката против корупцията, до момента резултатите от тази битка непроменяемо клонят към нула? И - има ли гаранция, че този път резултатът ще е по-различен?
И до момента всяка от изписаните в двата законопроекта възможни функционалности на бъдещия антикорупционен орган са били нечия, ясно дефинирана и вменена от закона задача. Какво е пречело, да вземем за пример, на многочислените анализиращи, контролиращи, инспектиращи и регулиращи органи да разпознават рисковете, да лимитират опциите за злоупотреби и да ги предотвратяват? А на съответната едноименна комисия - да предотвратява и открива споровете на ползи?
Какво е пречело на Сметната палата или на данъчната организация да ревизират и откриват разминаванията сред заявените доходи и имотното положение? Или най-малко да виждат и обръщат нужното внимание на тези разминавания, когато те са фрапиращи, забележими с просто око и известни на всички? Вместо да се вършат на ударени. Какво е пречело на „ Специализираната дирекция за противопоставяне на корупцията измежду лицата, заемащи висши държавни длъжности “ в ДАНС да противодейства? Та в този момент се постанова тази дирекция да се мести и да се основава нещо като втора ДАНС. И най-после – какво пречи на прокуратурата да прави работата, за която е основана?
На тези въпроси никой от „ борците “ против корупцията не дава никакъв логичен отговор. Нещо повече – създателите и бранителите на двата законопроекта даже не са си създали труда да проучват за какво досегашните механизми и институции са неефективни и да осведомят публиката за изводите си. Може би тъй като доста добре знаят отговора, само че той не е за казване.
Отговорите
А отговорът е, че тези и доста други държавни институции са или съзнателно обезсилени и блокирани, или са толкоз наплашени, че без да питат, не подхващат нищо, или сложени според и завладяни. За да си затварят очите за злоупотребите, да не са в положение да им се опълчват или напряко да са част от тях.
Ясен Бояджиев
Тук постоянно ще чуете оправданието, че „ корупция има на всички места “. И недоволството, че корупцията е проблем и за целия Европейски съюз, само че единствено България (и Румъния) е „ нарочена “, „ посочена с пръст “, „ подложена на позорен мониторинг “, което било блестящо доказателство за „ двоен стандарт “. Разлика обаче има и то основна. В страните, с които се съпоставяме (вече и с Румъния), в една или друга степен, съществуват задоволително здрави, незасегнати от заболяването територии, които съумяват да й се опълчват и да й попречат да превземе и прояде целия организъм. В България такива територии няма. Или тук-таме има единствено обособени островчета, чиито съпротивителни сили обаче са незадоволителни даже за личното им оцеляване.
Който се съмнява по какъв начин работи системата, да наблюдава по-внимателно протичащия редом с антикорупционната шумотевица случай „ Дунарит “, с цел да види по какъв начин половината държавна машина е впрегната да оказва помощ на един предприемач да присвои бизнеса на различен. Който се пита дали този път има подготвеност за същинска смяна, да огледа по какъв начин сега се пренарежда пасиансът в правосъдната система с избора на комфортен ръководител на Върховния административен съд и на комфортно болшинство във Висшия правосъден съвет. Който пък се надява, че от новия антикорупционен закон въпреки всичко може да произтече някакъв резултат, друг от досегашния, а той клони към нулата, дано обърне внимание на следния любопитен паралел. Всички специалисти са единомислещи, че целият спор, както и всевъзможни законодателни и институционални извършения ще са изцяло безсмислени, в случай че прокуратурата (до която в края на краищата опира всичко) остане в днешния си тип. От друга страна, и всички парламентарни партии са също изцяло единомислещи – в мълчанието си. Реформата в прокуратурата за тях е неразрешена тематика.
Накрая стигаме и до въпроса от началото – какво става, защо са всичките тези антикорупционни пориви и напъни. Не, корупцията не се е засилила ненадейно – тя си е все в предходното цветущо здраве. Нито политиците са прогледнали вследствие на ненадейно прояснение. Просто е време за следващата банална реплика за замазване очите и приспиване на съперника – външния (ЕС, ЕК), и вътрешния (българските избиратели).
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Както в никакъв случай до момента, битката с корупцията, или по-скоро говоренето за нея, е на път да стане всенародно дело. Или най-малко всепартийно. Всяка от двете най-големи партии си има собствен антикорупционен закон, със собствен вид за обединен антикорупционен орган. И си ги подлагат на „ необятно публично разискване “, популяризират си ги, подлагат на критика си ги, съпоставят си ги и си ги мерят. Вечният спор кой е по-корумпиран като че ли е преместен от разногласието кой (ще) е по-голям герой против корупцията.
Какво става? Може би корупцията ненадейно се е засилила и битката с нея към този момент не търпи отсрочване? Или пък бъдещите „ борци “ внезапно са получили някакво прояснение, прогледнали са и са се ужасили от типа й? Нито едното, нито другото.
И като започнаха едни диспути...
Темата блика от заран до вечер отвред, тъй че, даже и да не е заинтригуван, човек няма метод да не научи кои са главните противоречиви въпроси. Комисия или Агенция за противопоставяне на корупцията? Коя досегашна институция да влезе или да не влезе в новия обединен орган? Кой и по какъв начин да избира (назначава) ръководителя му и членовете му? Да може ли този орган самичък да проверява или единствено ще проучва, ревизира, „ превантира “, предотвратява и открива? Ще подслушва ли или не? Ще приема ли анонимни сигнали или единствено почтително подписани и прошнуровани? Как хем да е самостоятелен, с цел да е ефикасен, хем да е подконтролен, с цел да не се трансформира в инструмент за произвол? Някои даже слагат под въпрос самата идея за сливане под една шапка на толкоз разнообразни институции и функционалности.
В този спор няма нищо неприятно - това са все основни въпроси със комплицирани експертни отговори, а и истината се ражда в конкуренцията на хрумвания. Най-важните въпроси обаче са други и отговорите им не изискват кой знае какви експертни знания.
Най-важните въпроси
Защо при цялото обилие от институции, свързани по един или различен метод с битката против корупцията, до момента резултатите от тази битка непроменяемо клонят към нула? И - има ли гаранция, че този път резултатът ще е по-различен?
И до момента всяка от изписаните в двата законопроекта възможни функционалности на бъдещия антикорупционен орган са били нечия, ясно дефинирана и вменена от закона задача. Какво е пречело, да вземем за пример, на многочислените анализиращи, контролиращи, инспектиращи и регулиращи органи да разпознават рисковете, да лимитират опциите за злоупотреби и да ги предотвратяват? А на съответната едноименна комисия - да предотвратява и открива споровете на ползи?
Какво е пречело на Сметната палата или на данъчната организация да ревизират и откриват разминаванията сред заявените доходи и имотното положение? Или най-малко да виждат и обръщат нужното внимание на тези разминавания, когато те са фрапиращи, забележими с просто око и известни на всички? Вместо да се вършат на ударени. Какво е пречело на „ Специализираната дирекция за противопоставяне на корупцията измежду лицата, заемащи висши държавни длъжности “ в ДАНС да противодейства? Та в този момент се постанова тази дирекция да се мести и да се основава нещо като втора ДАНС. И най-после – какво пречи на прокуратурата да прави работата, за която е основана?
На тези въпроси никой от „ борците “ против корупцията не дава никакъв логичен отговор. Нещо повече – създателите и бранителите на двата законопроекта даже не са си създали труда да проучват за какво досегашните механизми и институции са неефективни и да осведомят публиката за изводите си. Може би тъй като доста добре знаят отговора, само че той не е за казване.
Отговорите
А отговорът е, че тези и доста други държавни институции са или съзнателно обезсилени и блокирани, или са толкоз наплашени, че без да питат, не подхващат нищо, или сложени според и завладяни. За да си затварят очите за злоупотребите, да не са в положение да им се опълчват или напряко да са част от тях.
Ясен Бояджиев
Тук постоянно ще чуете оправданието, че „ корупция има на всички места “. И недоволството, че корупцията е проблем и за целия Европейски съюз, само че единствено България (и Румъния) е „ нарочена “, „ посочена с пръст “, „ подложена на позорен мониторинг “, което било блестящо доказателство за „ двоен стандарт “. Разлика обаче има и то основна. В страните, с които се съпоставяме (вече и с Румъния), в една или друга степен, съществуват задоволително здрави, незасегнати от заболяването територии, които съумяват да й се опълчват и да й попречат да превземе и прояде целия организъм. В България такива територии няма. Или тук-таме има единствено обособени островчета, чиито съпротивителни сили обаче са незадоволителни даже за личното им оцеляване.
Който се съмнява по какъв начин работи системата, да наблюдава по-внимателно протичащия редом с антикорупционната шумотевица случай „ Дунарит “, с цел да види по какъв начин половината държавна машина е впрегната да оказва помощ на един предприемач да присвои бизнеса на различен. Който се пита дали този път има подготвеност за същинска смяна, да огледа по какъв начин сега се пренарежда пасиансът в правосъдната система с избора на комфортен ръководител на Върховния административен съд и на комфортно болшинство във Висшия правосъден съвет. Който пък се надява, че от новия антикорупционен закон въпреки всичко може да произтече някакъв резултат, друг от досегашния, а той клони към нулата, дано обърне внимание на следния любопитен паралел. Всички специалисти са единомислещи, че целият спор, както и всевъзможни законодателни и институционални извършения ще са изцяло безсмислени, в случай че прокуратурата (до която в края на краищата опира всичко) остане в днешния си тип. От друга страна, и всички парламентарни партии са също изцяло единомислещи – в мълчанието си. Реформата в прокуратурата за тях е неразрешена тематика.
Накрая стигаме и до въпроса от началото – какво става, защо са всичките тези антикорупционни пориви и напъни. Не, корупцията не се е засилила ненадейно – тя си е все в предходното цветущо здраве. Нито политиците са прогледнали вследствие на ненадейно прояснение. Просто е време за следващата банална реплика за замазване очите и приспиване на съперника – външния (ЕС, ЕК), и вътрешния (българските избиратели).
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ